Бюджет 2026: Има ли риск за финансите на държавата?

Проектобюджетът за 2026 г. предизвика остри спорове в студиото на "Здравей, България" по "Нова телевизия" между икономисти, синдикати и представители на различни експертни организации. Според част от анализаторите финансовата рамка е по-реалистична от бюджетите през последните години, тъй като предвижда мерки за ограничаване на разходите и по-строг контрол върху публичните финанси.

Икономистът Георги Вулджев обаче смята, че държавата може да бъде по-смела в съкращаването на разходите, особено в системи като МВР и съдебната власт, където според него има потенциал за сериозни икономии.

Дебат предизвика и идеята за съкращения в държавната администрация. Вулджев заяви, че в някои структури са необходими сериозни реформи и дори съкращения от 20 до 30%, но предупреди, че подобни мерки трябва да бъдат предшествани от задълбочен анализ.

Любослав Костов също разкритикува липсата на оценка за ефекта от планираното намаляване на разходите за персонал и предупреди, че механичното орязване на бюджетите може да затрудни работата на администрации, които и без това функционират с ограничен ресурс.

Темата за инфлацията също раздели експертите. Костов определи инфлацията като „най-добрия приятел на финансовия министър“, тъй като по-високите цени водят до повече данъчни приходи. Георги Ангелов обаче предупреди, че големият дефицит и увеличаването на държавния дълг могат да засилят инфлационния натиск и да доведат до допълнително „прегряване“ на икономиката.

Въпреки различията в позициите си, експертите са единодушни, че бюджетът за 2026 г. се нуждае както от корекции в отделни разходни пера, така и от по-дълбоки структурни реформи, които да гарантират по-устойчиво управление на публичните финанси.

От КНСБ очакват промени между първо и второ четене на бюджета в парламента. Главният икономист на синдиката Любослав Костов постави под въпрос размера на капиталовите разходи и средствата за издръжка, като според него именно там има възможност за корекции, които биха намалили планирания дефицит.

По думите му протестите на държавните служители не са свързани единствено със заплатите, а и с условията на труд и трудовите права. Според Костов, ако бъдат направени промени в разходната част на бюджета, дефицитът може да бъде ограничен до между 3,5% и 3,7% от БВП вместо заложените 5,7%.

Георги Ангелов акцентира върху необходимостта от по-голяма прозрачност при управлението на публичните средства. Според него държавата трябва да публикува подробна информация за всички поети финансови ангажименти и да въведе механизми, които да не позволяват подписването на договори без осигурено бюджетно покритие.